Изображение: Преди катаклизма

Произведението е изобразено в суров, реалистичен стил на мрачно фентъзи, а не в ярка аниме естетика, което придава на сцената тежестта и текстурата на маслена картина. Гледната точка е издърпана назад и леко повдигната, разкривайки мрачна, вулканична пустош, простираща се към хоризонта. В долния ляв преден план стоят Потъмнелите, малки на фона на необятността на света, телата им облечени в износена броня на Черния нож, чиито повърхности са белязани и матови от пепел и жега. Разкъсана черна мантия се влаче зад тях, по-скоро тежка, отколкото вееща, като платът ѝ улавя жарава, която се носи лениво във въздуха. Стойката им е ниска и преднамерена, коленете им са свити, тялото им е наклонено напред в предпазливо придвижване. В дясната си ръка държат къс кинжал, излъчващ слабо, леденосиньо сияние, което едва прорязва поразителната оранжева мараня, подчертавайки колко крехка е светлината им в този ад.

Срещу тях, заемайки по-голямата част от дясната половина на кадъра, се извисява Звездният Сквер Радан. Той е не просто едър, но и монументален, пропорциите му се четат като на ходеща катастрофа. Бронята му е дебела, неправилна и слята с тялото му като вкаменена магма, с дълбоки пукнатини, светещи отвътре, сякаш плътта му гори. Дивата му червена коса изригва навън в тежки, заплетени маси, а не в стилизирани пламъци, запалени отдолу от огньовете, които разпалва с всяка стъпка. В двете си ръце той вдига двуцевни мечове, всяко острие е достатъчно масивно, за да направи Потъмнелите да изглеждат като джудже, а ръбовете им улавят разтопени отражения, които проследяват бруталните им извивки. Неговият атентат деформира земята под него, издълбавайки бразди през тлееща шлака и хвърляйки дъги от лава и отломки във въздуха.

Бойното поле между тях е белязана равнина от почернели скали и разтопени пластове. Кръгли пукнатини се разпростират навън от крачката на Радан, създавайки усещането, че самата земя се срива под гравитационното му присъствие. От повдигнатия ъгъл тези шарки стават ясни, като линии на напрежение в счупено стъкло, насочващи погледа обратно към конфронтацията.

Отгоре небето заема доминираща част от композицията. То е гъсто от пепеляви облаци, наситени лилави и ръждиво златисти цветове, пронизани от метеори, падащи под наклонени ъгли. Светлината им е приглушена и сурова, не е декоративна, сякаш небесата се разпадат в бавни, ужасяващи дъги. Осветлението свързва всичко заедно: Радан е изваян от ревящи оранжеви отблясъци от разтопената земя, докато Потъмнелите са очертани от студения син ръб на острието им. Сцената замръзва за миг преди сблъсъка, представяйки не героична картина, а брутална разплата, самотен воин, застанал пред сила, която се усеща по-близо до природно бедствие, отколкото до враг.

Изображението е свързано с: Elden Ring: Starscourge Radahn (Wailing Dunes) Boss Fight