Изображение: Помраченият се изправя срещу Астел в Безднната пещера

Изображението изобразява мрачна, атмосферна конфронтация дълбоко в огромна подземна пещера, където самотен Потъмнял воин стои срещу космическо чудовище, извисяващо се над огледално неподвижно подземно езеро. Околната среда е необятна и потискаща, каменните ѝ стени се спускат в сенчести височини, които поглъщат всичко освен най-слабите проблясъци на далечни, звездни проблясъци. Всяка повърхност е потънала в приглушени сини и въгленови нюанси, създавайки атмосфера на първична тишина, нарушавана само от въображаемото капене на далечна вода или шепота на невидими течения на безден вятър.

Помраченият стои на преден план върху назъбен, неравен камък на брега на езерото. Облечен в дрипава, износена от битки броня тип „Черен нож“, той се държи със смесица от предпазливост и решителност. Наметалото му виси на тежки гънки, протрито по подгъвите, а силуетът му е рязко очертан на фона на слабото сияние, хвърляно от космическото същество пред него. Той стиска два дълги, прави меча – всяко острие е насочено напред със смъртоносно намерение – което предполага готовност за смъртоносен сблъсък. Позата му е ниска и заземена, коленете му са свити, тежестта е съсредоточена, сякаш се подготвя както за непосилното присъствие на съществото, така и задушаващата тъмнина на пещерата.

Хоризонтално окачена във въздуха, точно над водната повърхност, е чудовищната форма на Астел, преосмислена с пленителен реализъм. Тялото му е колосална смесица от насекомоподобна анатомия и небесно изкривяване, с широки, кожести крила, простиращи се навън като тези на някакъв безден молец. Крилата са жилести, полупрозрачни и зловещо органични, но въпреки това блестят с приглушена космическа подсветка, сякаш осветени отвътре от дрейфуващи галактики. Удължените му крайници се простират неестествено, завършвайки с дълги, скелетни нокти, които се извиват надолу, сякаш вкусват въздуха.

Главата – далеч по-човекоподобна, отколкото насекомоподобна – е масивен, блед човешки череп, увенчан с два дълги, извити нагоре рога, които се извиват назад в елегантна, но ужасяваща дъга. Под скулите на черепа стърчат назъбени мандибули, безпроблемно сраснали с костта, сякаш са сраснали, а не прикрепени, като всеки назъбен ръб е готов като хищнически капан. Кухините очни кухини светят слабо с неземно сияние, пронизвайки мрака със студен и безразличен разум.

Зад съществото се влачеше дълга, сегментирана опашка, чийто връх се извиваше в тъмнината. Около тази опашка се върти светещ планетарен пръстен - тънък, златист ореол от прах и носещи се космически отломки, обикалящи я като миниатюрен Сатурн. Пръстенът хвърля слабо сияние върху тялото на съществото и стените на пещерата, подчертавайки неестествения му произход и подсказвайки гравитационни сили отвъд разбирането на смъртните.

Светлината в сцената е оскъдна, но умишлена. Голяма част от осветлението произлиза фино от самото същество: слаба звездна светлина проблясва под кожата му, приглушени отблясъци по крилете му и меко небесно сияние, излъчващо се от пръстеновидната опашка. Тази слаба светлина играе по скалистия под на пещерата и повърхността на подземното езеро, което отразява конфронтацията като тъмно, вълнообразно огледало.

Като цяло, произведението на изкуството предава усещане за невероятен мащаб и напрежение – смъртен воин, изправен пред космическо същество, чието съществуване надхвърля земната биология или логика. Атмосферата е тежка, древна и зловеща, улавяйки момента точно преди неизбежен, опустошителен сблъсък между човечеството и непознаваемото.

Изображението е свързано с: Elden Ring: Astel, Stars of Darkness (Yelough Axis Tunnel) Boss Fight