Elden Ring: Glintstone Dragon Smarag (Liurnia of the Lakes) Boss Fight

Както вероятно знаете, босовете в Elden Ring са разделени на три нива. От най-ниското към най-високото: Полеви босове, По-големи вражески босове и накрая Полубогове и Легенди.

Глинтстоун Дракон Смараг е в средното ниво, Велики вражески босове, и е външен бос, който се намира североизточно от Храмовия квартал в Лиурния на езерата. Той е опционален бос, в смисъл, че не е нужно да го убивате, за да напреднете в историята, но пази доста важен ключов предмет, от който ще имате нужда, за да получите достъп до Академията Рая Лукария. Който, честно казано, също е опционален, но е включен в няколко вериги от куестове.

Добре, ето ме и мен, спокойно изследвах красивите плитки езера на Лиурния, събирах плячка тук, разбивах черепа на враг там, като цяло просто си гледах работата.

Но тогава изведнъж попаднах на много голяма структура, подобна на замък, по средата на езерото. Както всички знаем, ако прилича на замък, вероятно е замък, а замъците обикновено имат дебели стени, за да защитят допълнителната тлъста плячка вътре.

За съжаление, замъците също така имат порти, които са трудни за отваряне за хора като мен, които биха искали да съберат въпросната плячка, и този не беше изключение.

При приближаването на портата стана ясно, че е заключена от някаква магическа бариера. За щастие, точно до нея имаше и мъртво тяло с карта на съкровището, показваща местоположението на ключа, необходим за преминаване през бариерата. Колко удобно и подозрително лесно.

Съпоставянето на намерената карта на съкровището със собствената ми карта на района беше достатъчно лесно и бързо заключих, че трябва да отида до скално образувание край западния бряг на гигантския замък. По пътя си натам обмислях възможността да се наложи да изкопая съкровище или може би да се бия с някакъв пазител. Боят е много по-забавен от копаенето и като се има предвид колко лесно беше да намеря пътя до там, реших, че и битката ще бъде лесна.

Но ключът се оказа пазен от дракон. Спящ дракон, но все пак дракон. Разбира се. Всичко по-малко очевидно би било твърде лесно.

Тъй като не съм непознат за проблемите, които намръщените дракони могат да причинят, когато се приближите до тях, реших, че това ще е добра възможност да изтупам праха от дългия си лък. Проблемът е, че драконите самите те имат доста атаки от разстояние и могат да летят, така че ще ми трябва и някакъв вид прикритие, зад което да се скрия, за предпочитане направено от нещо огнеупорно, за да не се препека прекалено много.

За пореден път, подозрително удобно, открих по-малко скално образувание точно пред дракона, идеално за търсене на прикритие между изстрелваните стрели. Това е вид късмет, който ми напомня кой е героят на тази история ;-)

Както и да е, има много добри начини да събудиш спящ дракон, но любимият ми е стрела в лицето. Съдейки по реакцията, определено не е любимият на дракона, но когато той пази достъпа ми до това, което предполагам, че е замък, пълен с лъскава плячка, няма думата.

Честно казано, да се бия на дистанция срещу този дракон се оказа малко по-банално, отколкото очаквах. Мислех, че ще лети много повече, ще бълва огън много повече, ще ме принуждава да сменям позициите си много повече и като цяло ще бъде голяма мъка за сладкия ми задник, преди да предам ключа, истински драконов стил.

Правеше всички тези неща, но през по-голямата част от времето стоеше сравнително неподвижно и освен многото пъхтене, пухтене и случайните пристъпи на задух, беше доста лесно да стреля със стрели и след това да търси прикритие зад скалите.

Много от механиките на битката са много подобни на тази с Летящия дракон Агил в Лимгрейв, но когато се бих с нея, включваше много повече тичане наоколо и битката се провеждаше на по-голяма площ. Но може би просто неопитността ми с дракони по това време ме накара да превключвам към режима си на обезглавено пиле по подразбиране, когато бях в опасност или се съмнявах.

Главата на дракона е слабото му място и ще поеме увеличени щети, ако успеете да го уцелите там. Можете да се прицелите в главата, но тъй като тя се движи много, не е лесно да се уцелва с атаки от разстояние. Като цяло открих, че е по-ефективно да се прицелите в тялото на дракона – въпреки че всяка отделна стрела нанася по-малко щети на тялото, отколкото на главата, много повече от тях всъщност ще уцелят. А стрелите, които не уцелят, нямат значение.

Както и да е, когато драконът най-накрая падна, след като бях похарчил малко състояние от стрели, пътят към сладките съкровища, които пазеше, беше отворен и успях да взема ключа от замъка, който се оказа изобщо не замък, а по-скоро академия за някои уж много умни хора. Знаете какво означава това. Книги. Бих предпочел замък, пълен със злато или нещо подобно. Не мога да повярвам, че всъщност се борих с дракон за достъп до библиотека! ;-)